Астрофизика

L - светимост на звезда. Светимостта на една звезда е количеството електромагнитна енергия, излъчено от звездата за единица време (мощност на излъчване) във всички посоки.
Ако приемем, че звездата излъчва като абсолютно черно тяло, според закона на Стефан-Болцман единица повърхност от звездата излъчва с мощност, равна на σТ⁴, където σ = 5.67×10^-8 Wm^-2K^-4 е константа на Стефан-Болцман, а Т е температурата на звездата.
Тогава за звезда с радиус R:
L = σТ⁴4πR²

E - осветеност, създавана от звездата за даден наблюдател, намиращ се на разстояние r от нея. Осветеността, която звездата създава, е количеството електромагнитна енергия, излъчено от нея, което попада върху единица площ за единица време на разстояние r от звездата.

Закон на Ламберт: Осветеността, създавана от източник на светлина на някакво разстояние от него, е обратно пропорционална на квадрата на разстоянието.

E = A/ r²

където A е константа, зависеща от източника.
В тази форма законът е валиден, само ако светлината пада перпендикулярно на осветяваната повърхност. Ако светлинните лъчи от източника сключват ъгъл θ с перпендикуляра към осветяваната повърхност, то:

E = A cosθ/r²

m - видима звездна величина. Видимата звездна величина е мярка за видимия блясък на звездата, първоначално въведена от древногръцкия астроном Хипарх. Колкото по-ярка е звездата, толкова видимата й звездна величина е по-малка. Най-слабите видими с просто око звезди са от звездна величина около 6^m.5.
Формула на Погсон
m₁, m₂ - видими звездни величини на две звезди
Е₁, Е₂ - осветености, които те създават за земния наблюдател

Е₁/Е₂ = (2.512)^{m2 - m1}

или

lg(Е₁/Е₂) =0.4(m₂ - m₁)

Забележка: Ако например две звезди със звездни величини m₁ и m₂ са много близо една до друга и ние ги виждаме като една звезда, то нейната звездна величина НЕ е m = m₁ + m₂! Вярното твърдение е, че общата осветеност, която тези звезди създават на земната повърхност е Е=Е₁+Е₂,  където  Е₁ и Е₂ са осветеностите, създавани от всяка от двете звезди (събират се осветеностите, а не звездните величини).

M — абсолютна звездна величина. Абсолютната звездна величина, която звездата би имала, ако се намираше на разстояние 10 рс от нас.
Връзка между M и m на една звезда и разстоянието r до нея:
M = m + 5 - 5 lg r [pc]
Връзка между M и m на една звезда и паралакса ù π:
M = m + 5 + 5 lgπ"
Връзка между светимостта L и болометричната абсолютна звездна величина М на една звезда:

lg L = 0.4(M_C - M) или

L = 2,512^{Mc - M}

където М_C = 4^m.7 е болометричната абсолютна звездна величина на Слънцето, а L е изразена в единици светимост на Слънцето L_C (в пъти L_C).