МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ЦЕНТРАЛНА КОМИСИЯ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА ОЛИМПИАДАТА ПО АСТРОНОМИЯ

Х НАЦИОНАЛНА ОЛИМПИАДА ПО АСТРОНОМИЯ

http://astro-olymp.org

  Ученици от 5-6 клас

1 задача. Тъмните петна по Луната се наричат лунни морета и океани.
•  Нарисувайте карта на видимата страна на Луната и означете имената на лунните морета и океани.
•  Може ли през лунните морета да пътуваме с платноходен кораб? Обяснете вашия отговор.

Решение:

Една съвсем схематична карта на лунните морета може да изглежда така, както е показано на Фиг. 1.
Названията на лунните морета следват логическа последователност, отразяваща явления на Земята, свързани с метеорологичното време и човешката дейност.
През лунните морета не можем да пътуваме с платноходен кораб по две причини: Първо, там няма атмосфера, а следователно и не духат ветрове, така че платната на кораба биха били неизползваеми. Второ, в лунните морета няма вода, за да плува самият кораб. Те представляват огромни впадини, покрити с тъмна вулканична лава, застинала преди милиони години.

2 задача. Населението на Земята е шест и половина милиарда души. Да си представим всички хора хванати за ръце в редица. Нека средното разстояние между двама души е 1 метър.

•  Колко дълга ще бъде редицата от хора?
•  Колко пъти редицата от хора ще обиколи Земята по екватора? Дължината на земния екватор е 40 074 км.
•  Кое е по-голямо – дължината на редицата от хора, или разстоянието от Земята до Луната? Колко пъти?

Решение:

Дължината на редицата от хора ще бъде:

6 500 000 000 ×1м = 6 500 000 000 м = 6 500 000 км

Тази редица може да обиколи Земята по екватора:

6 500 000 : 40 074 ≈ 162 пъти

Разстоянието до Луната е 384 000 км. Редицата от хора е по-дълга от разстоянието Земя-Луна:

6 500 000 : 384 000 ≈ 17 пъти

3 задача. При какви условия наблюдател, намиращ се на Луната, може да види слънчево затъмнение?
Как чрез наблюдение в определен момент от Земята можете да докажете, че по същото време на Луната се наблюдава слънчево затъмнение?

Решение:

За наблюдател на Луната слънчево затъмнение би настъпило, ако Земята закрие Слънцето. Явлението може да се случи, когато Слънцето, Земята и Луната в така посочената последователност се намират приблизително на една права линия. Но това означава, че по същото време Луната ще попадне в сянката, хвърляна от Земята, и тук, на нашата планета би се наблюдавало лунно затъмнение. Именно наблюдението от Земята на лунно затъмнение доказва, че по същото време на Луната се вижда слънчево затъмнение. Лунно затъмнение става при пълнолуние, когато на обърнатата към нас страна на Луната е ден, т.е. там за лунния наблюдател Слънцето е над хоризонта. По време на лунното затъмнение ние виждаме как яркият диск на Луната потъмнява. Това се дължи на навлизането на Луната в сянката на Земята, а за лунния наблюдател – на закриването на Слънцето от Земята. Потъмняването на ярката Луна по време на лунно затъмнение, което виждаме от Земята, е наблюдателното доказателство, че по същото време на Луната има слънчево затъмнение.

4 задача.

•  Как се наричат релефните образувания, показани на снимката?
•  От какво се причиняват?
•  Посочете поне две космически тела, на които има такива образувания.
•  Има ли ги на Земята?

Решение:

Кръглите ями, които виждаме на снимката, се наричат кратери. Те се причиняват от удари на метеорни тела. Метеорните тела представляват отломъци от скално вещество или лед, които обикалят по различни орбити около Слънцето и понякога могат да попаднат на някоя планета, спътник или друг обект в Слънчевата система. Метеорните тела могат да са парчета от комети, астероиди, от повърхността на планети или техните спътници. Някои метеорни тела са парчета от първичното вещество, от което са се образували телата в Слънчевата система.
Метеоритни кратери има на Луната, Марс, Меркурий, на много от спътниците на другите планети и на астероидите. Има ги и на Земята, но се срещат сравнително рядко.

5 задача. Изучавайки дивите животни в африканския резерват Масай Мара, вие попадате в плен на масаите. Селището им е точно на екватора, на изток от него има джунгла, на север – скали, а на юг – езеро. През нощта успявате да избягате на запад и изминавате 1/10 част от градуса. След това изминавате 1/10 от градуса на юг, после 2/10 от градуса на изток и накрая 1/10 от градуса на север. Така стигате до вашия лагер.
•  Начертайте карта на вашия път. Отбележете на нея масайското селище, скалите, джунглата, езерото и вашия лагер.
•  В кое полукълбо на Земята се намира лагерът – северното или южното?
•  Колко пъти разстоянието от селището на масаите до лагера е по-кратко от дължината на пътя, който сте изминали?

Решение:

От масайското селище тръгваме на запад и изминаваме 1/10 част от градуса между скалите, които са на север, и езерото на юг. Това е отсечката 1 от нашия път (Фиг. 2). После завиваме наляво, т.е. тръгваме на юг и изминаваме още 1/10 от градуса – отсечка 2. След още един ляв завой изминаваме 2/10 от градуса на изток – отсечката 3 е два пъти по-дълга от отсечка 1 и от отсечка 2. Така заобикаляме езерото и джунглата и като изминем още 1/10 от градуса на север – отсечка 4 – стигаме до лагера. Тъй като вървим 1/10 от градуса на юг (отсечка 2), след това успоредно на екватора на изток (отсечка 3) и накрая пак 1/10 от градуса, но обратно на север (отсечка 4), то ние се връщаме на екватора. Следователно лагерът ни се намира на екватора, т.е. нито в северното, нито в южното полукълбо. От чертежа се вижда, че по права линия разстоянието от масайското селище до лагера е 1/10 от градуса. Пътят, който сме изминали, има обща дължина 5/10 от градуса. Разстоянието от селището до лагера е 5 пъти по-кратко от нашия път.

6 задача. Нарисувайте карта с най-ярките звезди на съзвездието Орион. Отбележете на картата имената на няколко от звездите. Опитайте се да намерите Орион на небето. Запишете датата и часа на вашето наблюдение. Нарисувайте отделна схема на съзвездието, показваща как то е било ориентирано спрямо хоризонта, когато сте го видели.

Решение:

На картата е дадено съзвездието Орион с имената на най-ярките му звезди. Разбира се, в задачата се иска да се посочат само няколко от имената на звездите, а не всички.

На Фиг. 3 е дадено примерното разположение на Орион на 25 декември 2006 г. около 22 часа. Посоката е приблизително югоизток.