Задача:

Вземете астрономически календар или алманах. Проверете на коя дата в 2007 г. настъпва лятното слънцестоене - началото на астрономическото лято.

За начинаещите: Проследете как се изменя продължителността на деня през юни. Сравнете продължителността на деня (времето от изгрева до залеза на Слънцето) в първия ден на юни и в последния ден. Направете същото и с месец март. Обяснете разликата.

За по-опитните: Определете по данните в календара или алманаха кой е най-дългият ден за 2007 г. Защо той не съвпада с деня на лятното слънцестоене.

Решение: Лятното слънцестоене в 2007 г. настъпва на 21 юни. Продължителността на деня през този месец нараства от 15 ч 08 мин. на 1 юни до 15 ч. 20 мин. около 19-20 юни и после намалява до 15 ч. 17 мин. на 30 юни.
На 1 март същата година продължителността на деня е била 11 ч. 12 мин. и непрекъснато е нараствала до 12 ч. 39 мин. на 31 март. Виждаме, че продължителността на деня през март се изменя много по-бързо, отколкото през юни. Причината е свързана с особеностите на видимото годишно движение на Слънцето по еклиптиката. За да си я обясните, разгледайте темите "Еклиптика" и "Смяна на годишните времена" в раздела Пищов. Обяснението не е просто.

От алманаха не може да се определи точно кой е най-дългият ден на 2007 г., защото моментите на изгрев и залез са дадени с точност до минута. Но се вижда, че това е 19 или 20 юни, т.е. във всеки случай не и 21 юни - денят на лятното слънцестоене. Причината е свързана с неравномерното видимо движение на Слънцето по еклиптиката, което се дължи на факта, че Земята се движи около Слънцето по елипса и скоростта й е променлива. Детайлното обяснение също не е просто, но опитайте се да проследите как се изменят около слънцестоенето моментите на изгрева и на залеза на Слънцето. Спомнете си кога Земята преминава през перихелия и през афелия на своята орбита.